НСОПЛБ с критики към Националната здравна стратегия 2030
Националната здравна тактика 2030, която следва да бъде обсъждана в е, провокира терзание с някои от текстовете в нея у Националното съдружие на общопрактикуващите лекари в България (НСОПЛБ).
Например един от тях е по избраното като предизвикателство неефективно разходване на средства в бранша, макар че в България има най-ниски разноски за опазване на здравето на глава от популацията в Европейски Съюз, а българите заплащат най- доста от джоба си.
Според НСОПЛБ неефективното разходване на средствата, което съществува в избрани посоки, е единствено спомагателен и утежнителен обстановката фактор във връзка с разноските за опазване на здравето и доплащането от джоба, само че не е подбуда. „ Няма по какъв начин пренасочването на финансовите запаси на НЗОК от болничната към извънболничната здравна помощ с акцент върху финансирането на действия в първичната помощ да е универсалното решение. Необходими са политики, съответно посочени и написани, за решение на тези проблеми взети дружно. В болничната помощ също има дефицити и отнемането на средства няма да се одобри добре, прави се опит за диверсификация на еднотипни действия сред ПИМП, СИМП и БП “, считат от сдружението.
Според общопрактикуващите лекари е извънредно време да се престане с „ неточната приложимост на термина „ досегаемост “. От НСОПЛБ питат дали като става дума за достъп, не е по-разумно да се обезпечи достъп до услугата, където е позиционирана, в сравнение с да се цели услугата да съществува на всички места.
„ В момента има 3800 ОПЛ на територията на страната. Да, най-голяма е концентрацията в София, където обаче живеят и прихождат близо 2 млн. души, т.е. 1/3 от популацията на страната. Но в случай че хипотетично се обезпечат ПИМП в съвсем всяко обитаемо място, какво се случва с позиционирането на болничните лечебни заведения, тъй като общинските лечебни заведения са на изгубване, а разбиране от предишното като „ районна болница “ няма. Как се интерпретира терминът досегаемост в този случай? “, питат от сдружението.
„ Категорично не можем да се съгласим с изказванията: „ Липсата на проведен скрининг за разкриване, диагностика и ранно лекуване на обществено значимите болести е огромно предизвикателство пред системата на опазването на здравето в България “, както и „ Реформата е ориентирана към превъзмогване на неналичието на проведена система за скрининг за разкриване, диагностика и ранно лекуване на обществено значимите болести “. По формулировка, да вземем за пример диабетът, артериалната хипертония са също толкоз обществено значими болести, колкото и онкологичните. За сведение, съгласно Наредба № 8 за профилактичните прегледи и диспансеризацията и НРД, при годишния профилактичен обзор на лица ≥18 година възраст (ежегодно минават към 2.4 млн. човека) се прави скрининг за диабет с въпросник FINDRISK и при скор ≥12 (валидиран за българската популация) се назначава проучване на кръвна захар на гладно; при лица ≥50 години се изследва на всеки две години PSA (скрининг за рак на простатната жлеза) за мъже и се прави мамография (рак на гърдата) при жени; задават се наложителни въпроси, насочващи към нараснал риск от колоректален карцином и други и се образуват рискови групи; дами над 30-годишна възраст в избрана периодика се насочват към гинеколог и цитонамазка, търси се артериална хипертония и така нататък, детайлите могат да бъдат прегледани в приложенията към съответната разпоредба и НРД. Наредбата бе допълнена през 2022 година с още проби, да вземем за пример ехография на млечни жлези при по-младите дами и други Съществува прилаган на същото съображение логаритъм и за следене на пациенти с хронични болести в ПИМП, както и СИМП, който би могъл да бъде надграден, само че не и дублиран или прехвърлян някъде другаде. Същото важи и за профилактиката в детска възраст. Така че сходни изказвания са неприемливи и притеснителното и необяснимо е, че в тактиката няма концепция за надграждане и развиване на тези процеси с обрисуван явен път на пациента и финансово обезпечен, а противоположното – повтаряне на действия и структури в този първичен стадий “, пишат фамилните лекари.
НСОПЛБ са съгласни, че въпреки и в резюме, много ясно е показано положението на общопрактикуващите лекари във връзка с възрастта. „ Вероятно близо половината от нас ще бъдат, в случай че останат в положително здраве, пенсионирани до 2030 година и макар положителните, само че неразбираеми пожелания в Стратегията за по-добро финансиране и образуване на активността и специализацията, не излиза наяве по какъв начин ще се обезпечат близо 2000 млади ОПЛ, с цел да поемат активността “, споделят обаче от там.
„ Когато се четат текстовете за извънболничната помощ, свързани и с нас, ОПЛ, на напред във времето се обрисуват хрумвания за основаване на нови структури без обезпечен явен път за развиване и надграждане на съществуващите; наклонност към диверсификация на еднотипни действия, вместо надграждане, което подхожда на равнището на компетентност; под формата на дейности за разширение на професионалните благоприятни условия и издигане на лечебнодиагностичния развой и профилактиката в интерес на част от популацията се основава неравнопоставеност сред самите хора, както и медицинските специалисти; няма обрисувана визия по какъв начин да се развиват съществуващите практики, само че за сметка на това е ясно написано основаването на структури, чиято съществена цел е да промотират здравословен метод на живот, което е единствено част от дейностите на всеки един доктор “, акцентират още от Сдружението.
Пълния текст на позицията на НСОПЛБ можете да видите
Например един от тях е по избраното като предизвикателство неефективно разходване на средства в бранша, макар че в България има най-ниски разноски за опазване на здравето на глава от популацията в Европейски Съюз, а българите заплащат най- доста от джоба си.
Според НСОПЛБ неефективното разходване на средствата, което съществува в избрани посоки, е единствено спомагателен и утежнителен обстановката фактор във връзка с разноските за опазване на здравето и доплащането от джоба, само че не е подбуда. „ Няма по какъв начин пренасочването на финансовите запаси на НЗОК от болничната към извънболничната здравна помощ с акцент върху финансирането на действия в първичната помощ да е универсалното решение. Необходими са политики, съответно посочени и написани, за решение на тези проблеми взети дружно. В болничната помощ също има дефицити и отнемането на средства няма да се одобри добре, прави се опит за диверсификация на еднотипни действия сред ПИМП, СИМП и БП “, считат от сдружението.
Според общопрактикуващите лекари е извънредно време да се престане с „ неточната приложимост на термина „ досегаемост “. От НСОПЛБ питат дали като става дума за достъп, не е по-разумно да се обезпечи достъп до услугата, където е позиционирана, в сравнение с да се цели услугата да съществува на всички места.
„ В момента има 3800 ОПЛ на територията на страната. Да, най-голяма е концентрацията в София, където обаче живеят и прихождат близо 2 млн. души, т.е. 1/3 от популацията на страната. Но в случай че хипотетично се обезпечат ПИМП в съвсем всяко обитаемо място, какво се случва с позиционирането на болничните лечебни заведения, тъй като общинските лечебни заведения са на изгубване, а разбиране от предишното като „ районна болница “ няма. Как се интерпретира терминът досегаемост в този случай? “, питат от сдружението.
„ Категорично не можем да се съгласим с изказванията: „ Липсата на проведен скрининг за разкриване, диагностика и ранно лекуване на обществено значимите болести е огромно предизвикателство пред системата на опазването на здравето в България “, както и „ Реформата е ориентирана към превъзмогване на неналичието на проведена система за скрининг за разкриване, диагностика и ранно лекуване на обществено значимите болести “. По формулировка, да вземем за пример диабетът, артериалната хипертония са също толкоз обществено значими болести, колкото и онкологичните. За сведение, съгласно Наредба № 8 за профилактичните прегледи и диспансеризацията и НРД, при годишния профилактичен обзор на лица ≥18 година възраст (ежегодно минават към 2.4 млн. човека) се прави скрининг за диабет с въпросник FINDRISK и при скор ≥12 (валидиран за българската популация) се назначава проучване на кръвна захар на гладно; при лица ≥50 години се изследва на всеки две години PSA (скрининг за рак на простатната жлеза) за мъже и се прави мамография (рак на гърдата) при жени; задават се наложителни въпроси, насочващи към нараснал риск от колоректален карцином и други и се образуват рискови групи; дами над 30-годишна възраст в избрана периодика се насочват към гинеколог и цитонамазка, търси се артериална хипертония и така нататък, детайлите могат да бъдат прегледани в приложенията към съответната разпоредба и НРД. Наредбата бе допълнена през 2022 година с още проби, да вземем за пример ехография на млечни жлези при по-младите дами и други Съществува прилаган на същото съображение логаритъм и за следене на пациенти с хронични болести в ПИМП, както и СИМП, който би могъл да бъде надграден, само че не и дублиран или прехвърлян някъде другаде. Същото важи и за профилактиката в детска възраст. Така че сходни изказвания са неприемливи и притеснителното и необяснимо е, че в тактиката няма концепция за надграждане и развиване на тези процеси с обрисуван явен път на пациента и финансово обезпечен, а противоположното – повтаряне на действия и структури в този първичен стадий “, пишат фамилните лекари.
НСОПЛБ са съгласни, че въпреки и в резюме, много ясно е показано положението на общопрактикуващите лекари във връзка с възрастта. „ Вероятно близо половината от нас ще бъдат, в случай че останат в положително здраве, пенсионирани до 2030 година и макар положителните, само че неразбираеми пожелания в Стратегията за по-добро финансиране и образуване на активността и специализацията, не излиза наяве по какъв начин ще се обезпечат близо 2000 млади ОПЛ, с цел да поемат активността “, споделят обаче от там.
„ Когато се четат текстовете за извънболничната помощ, свързани и с нас, ОПЛ, на напред във времето се обрисуват хрумвания за основаване на нови структури без обезпечен явен път за развиване и надграждане на съществуващите; наклонност към диверсификация на еднотипни действия, вместо надграждане, което подхожда на равнището на компетентност; под формата на дейности за разширение на професионалните благоприятни условия и издигане на лечебнодиагностичния развой и профилактиката в интерес на част от популацията се основава неравнопоставеност сред самите хора, както и медицинските специалисти; няма обрисувана визия по какъв начин да се развиват съществуващите практики, само че за сметка на това е ясно написано основаването на структури, чиято съществена цел е да промотират здравословен метод на живот, което е единствено част от дейностите на всеки един доктор “, акцентират още от Сдружението.
Пълния текст на позицията на НСОПЛБ можете да видите
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ